Определение: Канис-терапия е метод, който засилва ефикасността на развитието на личността, обучението и рехабилитацията. При него като мотиватор се явява специално избрано и обучено куче, което е под контрола на квалифициран канис-терапевт. В задачите на канис-терапията влиза комплексно въздействие върху организма на детето с упор на неговите функции, насочени към стимулация на умственото му и физическото развитие, корекция на вече налични отклонения (отклонения в двигателна моторика и фина моторика, поведение, говор, емоционално-волева сфера, общуване и т.н.). Включена е психотерапевтична работа със семействата, възпитаващи деца с особености на развитието. Канис-терапия се занимава както с общи педагогични, така и индивидуални корекционни задачи, в зависимост от потребностите на всяко дете.
Методите, които се използват могат да бъдат както индивидуални, така и групови занятия по канис-терапия за деца от различна възраст, сред които има деца със забавяне на психичното и социалното развитие, детска зеребрална парализа, смущения в говора, аутизъм, нарушения в слуха и зрение, синдром на Даун, соматични заболявания и други.
